Арабската дума за „калиграфия“ (хатт) може означава много други неща, например „линия“, „писменост“, „шрифт“ или „почерк“, най-общо „начин на изписване“.
А тук сега гледаме нещо много любопитно. Част от колекцията от „ислямска калиграфия“ на Библиотеката на Конгреса в САЩ. Калиграфски панел, т.нар. лауха, вероятно изпълнен в чест на индийски владетел. За улеснение на хората, които не четат арабица, съм обозначил частите на калиграфията. Както винаги, не се интересувам от геометричната и флоралната орнаментация. Дайте ми на мен писане на ръка.
Надписа мога да го разчета дори и аз, без да владея персийски, какъвто очевидно е шрифтът.
Пише „Хан Бахадур Сайид Айн ад-Дин Сахиб Мадар ал-Махам Рийасат Дитйа[?] Дама Икбалуху“. Каквото и да значи всичко това. Знаете, че имената в източните традиции не са просто имена, може да са титли, прозвища, да обвързват хората с места или други реалии. Хан е ясно, титла на владетел, добре че поне не съм задължен да го предавам като нашумялото в България „Кан“. Бахадур също е титла, обръщение, близко до познатото ни багатур, значи „герой“, „смелчага“, абе направо си е юначна батка от епохата на Моголите в Индия. Сайид е „господар“, може да е „повелител“, „владетел“, но също и потомък на Пророка Мохамед. Айн ад-Дин може да го оставим така, ама може да значи и „Окото, източника, извора на вярата (или религията)“, а вярата, респективно религията, може да е само една, правата. Сахиб е ясно, чували сте го в индийски контекст, почтително обръщение към мъж, може да е господар, повелител, може да е просто старши, а на арабски значи още един куп неща, включително и „приятел“, „последовател“, „спътник“, „собственик“, „носител“. Мадар ал-Махам е онзи, около когото се въртят важните неща, Рийасат си е „началство“. Дитйа [?] е начинът на четене, предложен от описанието на Библиотеката на Конгреса, но защо пък да не е Датйа, кратко от Дататрея, сещам се, че имах такъв колега в предната ми работа. Дама Икбалуху също ми звучи като прозвище или формула – „да бъде вечно настъплението му“ или „успехът му!“, остава накрая да имаше и едно „Аллах да го поживи!“. Горе по средата има просто надпис „Знамението на Трона“, стиховете от Коран 2:255, един от най-известните стихове в мюсюлманското Писание, даже често може да го видите по дюнерджийниците. Долу в дъното пък по средата е подписът на калиграфа, въведен с формалната фраза, чрез която се подписват калиграфите – написано от (катабаху) някой си Хаким Сайид Хамид Аббас ат-Такауи ал-Бухари, което най-вероятно указва, че е от Бухара, понастоящем в Узбекистан. Вижте го как се е изписал. Не особено старателно, но с добре трениран и четлив почерк.
А с малки букви в отделни части на композицията са обозначени различни видове „шрифтове“. „Райхан„, „прах“, „напръскано с точки“, „розова (или цветна) градина“, „риба“.
Само че тук не виждаме точно „калиграфия“.
Това е по-скоро в графата „рисуване на букви“.Онова, което на английски се обозначава с термина lettering. Начертаваме букви и после ги запълваме както ни е кеф.
Има и други подобни образци. Само вижте това тук на Хусайн Зарин Калам от края на XVIII в. Невъобразима смесица от човешки фигурки, дребни шрифтове, орнаменти. Въобще, идеята да запълниш очертанията на нещо с други неща (тук звуча почти като древногръцки философ!) се открива не само при калиграфите. Вижте тук и слон, запълнен с други животни и хора. А можеше да е нещо още по-добро – слон, пълен със слонове. Камила, пълна с камили. И съвсем скандално – прасе, пълно с прасета. Но не би.
Но да разгледаме отделните „шрифтове“.
„Райхан“, горе вдясно. Означава „босилек“, съответно, цветчета от такъв. Има шрифт с такова име, но той няма нищо общо с буквите тук. Вариант е на стария, заострен, удължен мухаккак. На следващо място, отдясно наляво (не забравяйте как се пише арабицата и всички езици, които я използват) имаме друг подход. „Прах“ (губар). По-големи букви, чийто очертания са запълнени с други, много по-миниатюрни буквички. Изборът е богат – на трето място, горе вляво, имате пръски или точки, често пъти златни (афшан). На втория ред, отдясно наляво, виждате гюлзар. Има гюл– в думата, нещо, което познавате като „роза“. Но гюлзар може да е розова или цветна градина. Буквите са запълнени с по-едри цветчета. И накрая, долу вляво, моите любимци – букви, при които декоративният елемент е риба (махи). Виждат се люспици, очи, глави, че даже и леко загадъчни, насмешливи усмивки. Някои приличат на ципури, други на заргани, изкушавам се да спекулирам напълно невъздържано.
Само че това не са точно различни видове „шрифтове“, ако се върнем към началото на тази публикация и различните значения на арабското хатт.
Шрифтът е един. Че и буквите са с еднаква големина, което значи, че са очертавани с един и същ калиграфски инструмент. Ясно се вижда, че очертанията на буквите са изпълнени в леко тромав, монументален персийски наста’лик. Тук най-вероятно може да говорим за калиграфски жанр или най-общо „начин на изписване“.
При всички случаи е лесна техника да си разнообразите калиграфското ежедневие някой ден, ако нормалната практика ви се вижда твърде конвенционална. Взимате две свързани писала, най-често моливи. Свързвате ги като слагате нещо по средата, за да има по-голямо разстояние между тях. Изписвате очертания на буквите в произволен шрифт. Тук е персийски, но защо да не е монументалният сулус, или пък квадратният куфийски?. И после започвате да запълвате според временното ви настроение. Ето, вариантите са много – дребни цветчета, едри цветчета, точки, риби, хора, каквото ви душа иска. Лесно и ефектно е. Направо може да се пуснете на пазара за ръкописни фалшификати, които заливат книжните пазари по Близкия изток, например Истанбул.
