Една апология на ниската преписваческа традиция: ръкопис от XVI в.

За да произведеш интересно художество, не е нужно винаги да се придържаш към високия канон. Питайте феновете на стрийт арта, например.

Ако трябва да бъде по-конкретен, може да имаш игра с техниката на движение, линията, текстурата и подредбата, без да си Ибн Мукла, Ибн ал-Баууаб, Йакут ал-Мустасими, Хафиз Осман, Хамдуллах от Амасия, Мустафа Раким или Хашим ал-Багдади.

В малките жанрове на ръкописната традиция понякога се крият скрити бисери с неочаквани решения, разливания на мастило, любопитни подредби и дръзки линии, редувания на тънки и широки тръстикови писци, употреба на различни мастила, динамични повдигания на перото от хартията и дорисуване, неочаквани решения спрямо базовата линия на композицията. И всичко това в изненадващо миниатюрен размер.

Тук ръкописът е датиран от ноември 1598 г. Съдържа съчинение по класификация на науките (отделна любима моя тема) на Закария ал-Ансари, много известен египетски богослов и енциклопедист от XV в. Имаме просто списък на „дяловете на знанието“ или „науки“ с техните кратки описания. С какво се занимава правото (фикх). Какво е „науката“ за преданията на Пророка (хадиси). Що е философията (фалсафа). Какво е диалектиката (джадал) или пък логиката (мантик). Стихосложението (‘аруд). Какъв е предметът на медицината (тибб). Отделно, с какво се занимава ветеринарната медицина (байтара). Какво е гадаенето по звездите. Химията (кимийа’). Какво било суфизъм (тасаууф) и история (тауарих). Смятането (хисаб) и алгебрата (ал-джабр). За всяка наука има пояснена „ползата“, „поуката“ или „смисъла“ (фа’ида, откъдето идва и нашенското файда). И не знам защо преписвачът постоянно пише „музиката“ на арабски ал-муиска вместо общоприетото ал-мусика. Може да е бил дислектик, знае ли човек.

Целият ръкопис може да намерите в колекцията на университета в Принстън (Islamic Manuscripts, Garrett no. 498H). Наистина е малък – според информацията на сайта страниците са с размер 155х110 мм.