Абу Курра (поч. ок 823) и тринитарната терминология

На първо място, да обобщим с малко труизми: имаме два „проблематични“ термина от споменатия текст на Абу Курра (поч. ок. 823), чиято обща употреба в арабския език ще се опитаме да очертаем. Първият е УАДЖХ, WAĞH (وَجْه), точен и буквален превод на гръцкото πρόσωπον на арабски, доколкото означава чисто и просто „лице“. И това по подразбиране е най-логичният езиково и практически начин да се изрази смисъла на „лице“ от всякакъв вид: човешко, духовно, животинско, каквото искаме. В същото време тази обикновена, употребявана и до днес дума от арабския език придобива по-нюансирана натовареност в езика на спекулативната ислямска теология (калам, kalam, كـَـلام.)Разглеждането на тези семантични аспекти в контекста на ислямската теология е важно дотолкова, доколкото Теодор Абу Курра бива основателно сравняван с ислямските схоластици  (мутакаллим-и, mutakallims, مُـتَكَـلّـمون) и се вписва в практиката на добро познаване на ислямската доктринална база чрез позоваване на Корана. Нещо повече – самите мюсюлмански богослови, особено в ранната свръхрационална теология на муатазилитите (mu‘tazilah, مُعتزلة), силно повлияна от античното философско наследство – припознават в Абу Курра своеобразен християнски еквивалент, съперник „от другата страна на бариерата“. Авторът на известния „Справочник“ (Фихрист, Fihrist) от IX в. Ибн Надим (поч. между 995–998) споменава поне един мутакаллим [Иса Сабих ал-Мурдар (поч. 841)], който съставя трактат, целящ опровержението на Абу Курра. С оглед на това е нормално да търсим донейде общ език между християнските и мюсюлманските арабоезични богослови на базата на споделен обществен, културен и езиков контекст.

* Пълната статия може да свалите в *pdf формат оттук.