Нещо, което отдавна отлагам, докато не му дойде времето.
Едно дълго забавило се, но естествено кулинарно разклонение на основната ми онлайн ниша.
Лични рецепти, отзиви, газ, мас и тикюрт, кулинарни авантюри, експерименти и забави.
Голяма част от тях са събрани накуп мои публикации от социалните медии, както е модерно в момента да се прави в журналистиката. За в бъдеще очаквайте все повече кулинарно съдържание тук, а не другаде. Снимките също са мои, освен ако не съм указал друго.
Посвещава се на дядо Славейков, на Петрониевия „Трималхион“, Платоновия „Пир“, „Скъперниците“ на ал-Джахиз, на гощавките на везири и халифи от „Приказки от хиляда и една нощ“, Шекспировия „Макбет“, на закуската на Леополд Блум от „Одисей“ на Джойс, на мириса на скара от „Прелюдите“ на Т.С.Елиът, на Раблезианските Гаргантюа и Пантагрюел, на възрожденските пиянства с ракийца и тлъсти фитове във „Видрицата“ на поп Минчо Кънчев, на Захари Стоянов и неговите „Записки“, на яхнията от свински бъбреци и пържоли в „Сняг“ от Банвил.На баща ми, лека му пръст, който си правеше свински краченци и уши на фурна и най-добрата ракийка, на майка ми с нейната торта, на едната ми баба ми с нейните пръжки, на другата баба, заради която съм виждал пламтяща сланина да лети през терасата, и дядо ми с червеното му вино.
