Пилета: изтощени или мазни. Арабски рецепти от XIII век

Първият вид: печено пиле

Взема се пилето, преди да се заколи, и се изтощава твърде много, докато не може да лети или да ходи от умора. Тогава се заколва и се пече, така щото месото му става по-крехко от месото на пилето, което може да ходи1.

Втори вид: мазно пиле

Пилето [намазано с мазнина] се нанизва на шиш. В стена се издълбава дупка като в нея се разпалва силен огън от въглища. Вземат се парченца хляб от падналото при пресяване брашно и слагат [в тиган] за пържене или плосък съд под пилето, но не директно на огъня. Пече се [пилето] на огъня, докато е в дупката, и като стане готово, в парченцата хляб се добавя захар, ядки от шам фъстък и розова вода. А после с това се напълва пилето. То пък по време на печенето се намазва с розова вода, бито сусамово олио, докато в тигана или съда има сол. От време на време използвайте перо, за да го мажете с розова вода или сусамово олио.

Трети вид

Взима се пиле, което се пече, докато стане готово. Като стане, се добавя върху му винен оцет, смлени семена от ким, мента и смлян на ситно чесън, сетне се възвира два-три пъти. Тъй се получава вкусно.

Четвърти вид

Пилето се увисва в пръстена фурна, все едно за печене, и се намазва с шафран. Под него се слага ориз и [подквасено?] мляко като приготвянето на джузаба. Става вкусно.

Петият вид

Пилето се вари във вода, в която има достатъчно сол на вкус, докато стане наполовина готово. После се напълва и се намазва добре със сусамово олио. Слага се между два листа от тесто, като при главата се оставя отвор от два пръста, и се слага в пръстена фурна. Трябва да се следи с поглед през този отвор дали е готово и през него да се пробва дали месото е станало, та като стане, се отмахва2.

Бележки

  1. Илюстрацията към рецептата има много малко общо с пилетата. Има общо с едно велико ислямскомистично пра-Пиле, наречено симург, често използвано като символ на Аллах.
  2. Ибн ал-‘Адим, Китаб ал-уусла ила л-хабиб фи уасф ат-тайибат уа-т-тиб,ред. Сулайма Махджуб и Дуррийа ал-Хатиб,  Институт по арабско научно наследство (Ма’хад ал-турас ал-илми ал-араби) към университета в Алепо (Халаб),т. 2, 1988, сс. 519-520.