Обрязването на жените, известно на английски като „осакатяване на женските гениталии“ (FGM, female genital mutilation) е спорна тема, що се отнася до религиозните основания на практиката. Имам чувството, че трябва да се поговори за това и да се внесе малко яснота. Не е достатъчно само да харесваме Аян Хирси Али. Не е лошо и да знаем защо това, което прави, е толкова важно.
Но да направим някои основни уговорки. Или „базови дистинкции“. Или „фундаментални отграничавания“.
Казано простонародному, да си съберем акъла.
Има нужда от това, преди камъните да започнат да прехвърчат подобно на спор между шиити и суннити на багдадски пазар през XI в.
На първо място, има разлика между практика, породена от религиозна норма, и практика, породена от неща извън нея. Съгласен съм, че от практическа гледна точка е все тая за онзи, комуто режат ръката, дали го правят в изпълнение на шариатската норма или не. Но не е все тая, ако следим устойчивостта на практики, обвързани с дадена религиозна норма, и способността на нормата да мотивира действие.
На второ място стои отношението между причина и следствие. Затова обичам толкоз „Органона“ на Аристотел – защото се занимава с логическите връзки, типовете доказателства и логически опущения. С думи прости, обратното инженерство е рисково начинание. Опитите да реконструираме причина, съдейки за нея само по дадено следствие (т.е. нещо, което наблюдаваме), са винаги обречени на частичност.
Хайде по-просто. Било сложно, ми казват някои читатели. Органони, логика, Багдад, суннити и шиити, глупости.
Можеш да си счупиш крака по различни начини.
Можеш да се хвърлиш под автобуса. Можеш да скочиш от третия етаж на панелката. Можеш да паднеш, докато се катериш в планината. Може да изпусне крикът, докато лежиш под колата и сменявате гума. Може да имате заболяване на костите. Но последствието е едно и също – счупен крак.
Това обаче не променя особеностите на причините. Не ги прави еднакви. Не отменя отношенията между съответната причина и следствието. По никакъв начин.
Сега обратно към обрязването на жените
Малко статистики. Ето данните от УНИЦЕФ. Да, не е само в страните с преобладаващо мюсюлманско мнозинство. Но вижте например Египет – 27,2 милиона жени и момичета, на които се е случило. Определено е шампион. Йемен. Ирак – и то предимно в кюрдските райони на Ербил и Сюлемания. Еритрея – 60 процента от момичетата и жените смятат практиката за религиозно задължение. В Того пък 21 процента от жените и момичета мюсюлманки са преживели осакатяване от този тип, сравнено с 1 процента от християнските момичета и жени. Обаче! В Нигерия 55 процента от християнските момичета и жени са минали през него, сравнено с 2 процента от мюсюлманките. От проучване на форума „Пю“ относно исляма и християнството в суб-сахарска Африка става ясно, че обрязването на момичета е най-разпространено в страните с преобладаващо мюсюлманско население като Мали и Джибути, но в Уганда е по-разпространено сред християните, отколкото сред мюсюлманите.
Ето. Мислете си за връзката между локалните практики и религиозните основания. От какво произтича, доколко може да бъде стабилно утвърдена и удържана. И в тази връзка:
Да противопоставим две мюсюлмански гледни точки относно обрязването на жената
Апологетите на една проислямска грижа за човека твърдят, че няма основания в исляма за тази чудовищна практика. Аргументът, в полза на който се привличат изследвания като по-горните, обикновено се свежда до “това е традиционен локализъм”, или “много немюсюлмански региони също го практикуват” (например, черна Африка). Но, ако се върнем към началото, тази някак ущърбна каузална логика пропуска да отбележи, че:
- Дори и да се практикува често в само в определени райони, има легитимни (от нормативна ислямска гледна точка) основания практиката да придобие теологична обосновка, и
- Това, че и “други го правят, освен мюсюлмани”, не отменя тази мотивация за мюсюлманите, които го практикуват.
На първо място идва една доста юзър-френдли фетва от съвременен портал за онлайн допитвания
Въпросът, който се задава към религиозния авторитет, е следният:
Позволява ли се обрязването на момичетата в исляма? Ако е позволено, то какво да бъде?
Отговорът е доста бърз, ясен и като че ли накланя везните в полза на липсата на връзка между религиозната регулация в исляма и практиката:
Обрязването на момичетата в исляма не е изискуемо, не е религиозно задължение (уаджиб), и не се смята за препоръчително (Сунна, мустахабб). До това мнение са стигнали множеството прависти [фукаха‘, специалисти по фикх, мюсюлманската юриспруденция], защото не е утвърдено според тях в хадис от Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, който да доказва това. Та оттук и обрязването на момичетата почти не е познато да се извършва в повечето ислямски страни. То представлява древен обичай от времето на фараоните – и доказателство за това е, че е предимно разпространено в Египет, както и съседните страни. Колкото до медицинското измерения на обрязването на момичетата, не се препоръчва, тъй като в повечето случаи оказва негативно влияние върху бъдещето на момичето от сексуална гледна точка и й отнема позволеното [от шариатска гледна точка] удоволствие от практикуването на секс. Също така, обрязването на момичетата, което се практикува понастоящем в някои ислямски държави, води до опасни усложения в репродуктивните органи на момичето, и е възможно да доведе до смъртта й. Затова също не се препоръчва от здравна гледна точка.
Ето. На пръв поглед всичко е ясно. Не било „препоръчително“ (един от петте начина да класифицираме нещо в шариата), не било утвърдено от предание (хадис) на Пророка Мухаммад. Не било познато. От медицинска гледна точка не било препоръчително. Дали всичко това е така?
Да надзърнем към легендарния Ибн Таймия (поч. 1328)
Известен е като идеологически прадед на „Ислямска държава“, но и блестящ мислител в „Отговор на логиците“ в опровержение на гръцката логика. Набеждаван за „вдъхновител на фундаменталисти“, но и известен мистик (суфи). Той също успява да произведе фетва (тук може да разберете повече какво е това) по повод въпроса „Обрязва ли се жената?“, но с изненадващ отговор за нас, които сме прочели горната модерна интерпретация.
Отговорът му е „Да, обрязва се, слава на Аллах!“, като целта е да се намали „похотта й“.
„[…]Обрязването й е да се отнеме кожата, която е „като качулка на петел“, „без да се прекалява“, защото, докато обрязването при мъже е за да се отнеме „нечистотата в краекожието“, при жената „целта е да се намали похотта й, тъй като ако е необрязана, е похотлива, със силно желание“1.
И знаете ли защо? Защото такива като нас, които са чели поне малко за теорията на ислямското право (т.нар. “основи”, усул) – например такива класики като “ал-‘Удда” на съдията Абу Йала (поч. 1066), знаят, че теорията на ислямското право прилича на Аристотел с чалма. За нея е важно разглеждането на основни отношения като това между общо и частно, между род и вид, както и такива в рамките на вида. Ако ви звучи абстрактно, не е.
Защото въз основа на това много лесно може да оспорим твърдението, че “в хадисите не се споменава за обрязването на жените”.
Веднага се сещам за няколко хадиса. Например, онзи, при който се казва, че “пет неща са в “природата”, “инстинкта”, “вътрешното разположение, характеристики на човека” [фитра, запомнете това понятие] – и едно от тях е обрязването”. Или този, при който се твърди, че “Обрязването е задължение на всеки мюсюлманин”, логичният въпрос е дали “човек” и “мюсюлманин” тук обхваща целия “вид” (genus) или само мъжката част от него, зарада значението на “човек” (та нима “човек” е само мъж, та затова трябва само той да се обрязва? Не е ли “мюсюлманинът” тук синекдоха, а не само мъжкият пол измежду мюсюлманската общност (умма)?
И ето как имаме отворена врата за включване на целия човешки вид в изискването за обрязване. Интересна е и аргументацията на първата фетва: казват, това може да повлияе изпитването на удоволствие при секса от момичето, затова е порицаемо. Но ето, един Ибн Таймия казва – основанието за обрязването на момичетата е именно отнемането на удоволствието от това. На фона на това първата онлайн фетва е една доста модернизирана, секуларизирана, опростенческа версия на предоставяне на решение въз основа на традиционното опиране на четирите стълба на шариата: Корана, Сунната, “консенсуса” (иджма’) на богословите и “аналогията” (кийас). Но версия, която не се споделя традиционно от повечето авторитети в мюсюлманските правни школи (мазхаби). А именно правните школи са онова, което прокарва разграничителни линии в суннитската общност. Там няма „деноминации“ така, както има в християнството.
При сходно запитване в друг онлайн портал за фетви имаме много по-добро и нюансирано обобщение тук, което представлява мнението на някой си шейх („великия шейх“) Гад ал-Хакк от 1981 г. Защо е велик? – защото в продължение на много години стои начело като главен имам на суннитския университет ал-Азхар в Египет. Който университет е нещо като Алма Матер на богословите в целия суннитски свят, ако и често да лъха на казионност.
Но ето, да зачетем обяснението за женското обрязване.
Преди всичко, уточнява шейхът, трябва да се пояснят две основни положения. Правистите в исляма са единодушни, че мъжете трябва да се обрязват, а обрязването на жените е позволено от свещения закон (машру’). Второ, обрязването и при жените, и при мъжете, е част от „природните характеристики“ (фитра), за които говори ислямът и заръчва придържането към тях.
Сетне, Всевишният Аллах е казал: „После ти разкрихме [о, Мухаммед]: “Следвай религията на Ибрахим правоверния (ханиф)!” Той не бе от съдружаващите.“ (Коран 16:123) Кораничното знамение се обвързва с хадиса от ал-Бухари, записан в частта за „началата на творението“, в раздела за обрязването, както и при сборника на Муслим, където „правоверността“ на Ибрахим (кораничния Авраам) се отнася към обрязването, по силата на текста, който твърди, че „Ибрахим бил обрязан, когато бил на осем години“. Според хадис пък от Абу Хурайра в „природните характеристики“ (фитра) влизали пет неща – обрязването, отстраняването на космите [на интимните части], махането на космите на подмишницата, подрязването на мустака и рязането на ноктите. Съответно, на базата на това, имам ан-Науауи (поч. 1277) пояснява фитра с кораничното „[…] природата, според която Аллах е създал хората!“ (Коран 30:30), а пък авторитети като аш-Ширази и ал-Мауарди (онзи от X-XI в. с теорията на ислямското управление) твърдят, че това е синоним на „религията“ (дин), оттук и ан-Науауи заключава, че фитра означава и „правилното нещо“ (сауаб).
Оттук насетне започват различията – за които също има граница. Дискусията не върви по линията „трябва ли или не трябва“, а по-скоро дали е препоръчително (сунна) или задължителното (уаджиб). Ибн ал-Кайим, друг богословски стожер от XIV в. (онзи с коментара за юдеите), в бележка към коментара на Сунната на ал-Багауи, казва – „правистите имат различно мнение“. Това е очевидно. Аш-Шаби и Рабиа ал-Аузаи, както и Яхя ибн Саид ал-Ансари, имам Малик (основател на едноименната правна школа), аш-Шафии (също основател на правна школа), наред с имам Ахмад (ибн Ханбал) от IX в., твърдят, че е религиозно задължение (уаджиб), абсолютно необходимо за всички мюсюлмани, от онези неща, които са същностни за исляма. Малик стига дотам, че казва, че за човека, който не е обрязан, от него не се приема засвидетелстването (шахада) на исляма. Неговото мнение се използва, за да се твърди от много имами и богослови, че то е сунна (препоръчително, похвално) – но онзи, който не го практикува, бива обвинен в прегрешение, откъдето и обрязването заема място между религиозното задължение (фард, също и уаджиб) и „препоръчителното“ (надаб). Ал-Хасан ал-Басри и Абу Ханифа (основател на школата на ханифитите, към които принадлежат и българските мюсюлмани още от времето на Османската империя) пък го смятат за препоръчително (сунна), а не за задължително (уаджиб).
Според правото (фикх) на Абу Ханифа – всички тези хора са от период, който ние пейоративно обозначаваме като „Средновековие“, но за мюсюлманите те са реални авторитети! – обрязването за мъжете е препоръчително, традиция, следва да се прави (сунна), тъй като е според „природата“ (същата тази фитра, описана в Корана и хадисите), но това на жените е просто въпрос на благородна практика, похвално (макрама). А пък имам аш-Шафии (пак IX в.) съвсем директно твърди, че обрязването и на жените, и на мъжете, е религиозно задължение (уаджиб). Ибн Ханбал твърди пък, че обрязването е религиозно задължение (уаджиб, абсолютна необходимост) за мъжете, а това на жените – просто въпрос на достойнство, често, благородна практика (макрама).
Т.е., както обобщава шейхът на ал-Азхар, има единодушие относно това, че обрязването трябва да се случи за мъжете, но разногласията се разгръщат по посока на това дали за жените е задължително или препоръчително.
Не става въобще въпрос за това дали е възбранено, грях (харам). Важното било, научаваме според хадиса, предаден относно Пророка, „да не се прекалява“ и да не се „изрязва до дъно“.
Фетвата е много по-дълга, разбира се. Препоръчвам на всеки, който има опит с арабския, да я прегледа цялата. Но поне става ясно едно.
Дебатът никак не е маловажен. Той има своите религиозни основания, които отиват отвъд локалната практика. И за да не си мислим, че пренията относно остраняването на част от женските гениталии остават нейде в диапазона IX-XIV в., или пък в някакви казионни египетски дискурси, където безопасно може да ги припишем на местна практика, една още по-съвременна фетва.
Относно медицинските ползи от обрязването на жените.
Въпрос:
Моля ви да ми поясните медицинските ползи от обрязването на момичетата.
Отговор:
Хвала на Аллах.
Всевишният Аллах, пречист е Той!, тъй както е създал хората, им е дал и онова, което да способства за благото им в делата на тукашния и отвъдния им свят, та им е изпратил пророци и им е низпослал им Писания, за да напътва човечеството към доброто и да ги подтиква към него, както и да ги известява за злото, и да ги предупреждава срещу него.
И така, възможно е мъдростта в нещо, което свещеният закон (шар’) повелява или възбранява, да не изглежда явна за хората – или за повечето от тях. Тогава следва да се подчиним на повелята или да страним от възбраненото и да имаме убеждението, че благата в закона на Аллах съставляват цялото добро, дори и да не виждаме поуката в него.
Обрязването е от заръките [сунан, традиции, препоръки], свързани с естествените характеристики (фитра), тъй както е казал Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари: “Естествените характеристики (фитра) са пет неща – или пет неща влизат в естествените характеристики: обрязването, епилацията [на интимното окосмение], отстраняването на космите под мишницата, подрязването на ноктите и подрязването на мустака”, предаден от ал-Бухари (№ 5550) и Муслим (№ 257).
Несъмнено мъдростта в свещения закон зад всичките заръки относно естествените характеристики е явна – измежду тях и обрязването. В него личат ясни и големи ползи, които трябва внимателно да разгледаме, за да узнаем поуките на закона в тях.
В отговора към въпрос № 9412 говорихме относно обрязването – начините, по които се прави, както и регулацията му. А във въпрос № 7073 изяснихме медицинските и религиозните ползи от обрязването на мъжете.
Обрязването е постановено в свещения закон както за мъжете, така и за жените. Правилната гледна точка е, че обрязването на мъжете е религиозно задължение и представлява един от символите на исляма, докато обрязването на жените е препоръчително (мустахабб), но не е религиозно задължение (уаджиб).
В Сунната има доказателство, които посочват, че обрязването на жените е постановено от религиозния закон – в Медина имало една жена, която извършвала обрязване [на жени], на която Пророрът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, заръчал: “Не прекалявай с рязането, това е по-добре за жената и по-приятно за мъжа”), предаден от Абу Дауд (№ 5271), и смятан за достоверен от шейх ал-Албани в “Достоверния сборник на Абу Дауд”. И обрязването на жените ненапразно е заръчано в свещения закон. В него има големи ползи и поуки. Като изрежда някои от тези ползи, доктор Хамид ал-Гауаби казва:
“Секретите от малките срамни устни се събират при кожата, престояват и започват да миришат неприятно, което може да доведе до възпаление на вагината или на пикочния канал. Виждал съм много случаи на болест при жените заради необрязване. Сетне, обрязването [на жените] води до намаляване на чувствителността на клитора, който може да се увеличава твърде много – до 3 сантиметра на дължина – при възбуда, а това е твърде притеснително за мъжето, особено много при сношение. Измежду ползите на обрязването [на жените] е и избягването на стимулирането на растежа на клитора, който може да се уголеми до такава степен, че да причини постоянна болка. Обрязването предотвратява прекомерната възбуда на клитора, свързано с определен вид гинекологично увреждане при жените. И последно, предотвратява прекомернотото сексуално желание, което произтича от стимулирането на клитора и спазми, което е трудно за лечение.
После доктор ал-Гауаби отговаря на онези, които твърдят, че обрязването на момичетата води до фригидност като казва:
“За фригидността има множество причини, но това твърдение не се основава на достоверни статистически данни, които да сравнят обрязани с необрязани жени, освен ако не става въпрос за “фараонското обрязване”, което представлява изрязването на целия клитор – и то действително води до фригидност, но е в противоречие с обрязването, повелено от Пророка на милостта, Аллах да го благослови и с мир да го дари, когато е казал “не прекалявайте с рязането”, т.е. “не го отстранявайте съвсем”. Това само по себе си говори като доказателство, тъй като тогава медицината не е знаела нищо ясно за този чувствителен телесен орган (клитора), както и за нервите, които са в него.”
Взето от списанието “Знаме на исляма”, брой № 7 и № 10 в статия със заглавие “Обрязването на момичетата”. А гинеколожката Ситт ал-Банат Халид казва в статия със заглавие “Обрязването на момичетата: една хигиенна гледна точка” казва следното:
“За нас в ислямския свят обрязването представлява преди всичко подчинение на свещения закон, което означава действие според природните характеристики (фитра) и следване на Сунната, която го предписва. Ние всички знаем за измеренията на нашия праведен, свещен закон, и че няма как да няма добро във всяко нещо, което се съдържа в него – от всякакви гледни точки. Измежду тях са и хигиенните аспекти, та ако ползите от тях не са непосредствено видими, то те ще се проявят в следващ период, тъй както се е случило с обрязването на мъжете. Светът е узнал за ползите от него впоследствие, и така то се разпространява сред всички народи, въпреки че някои групи сред тях се противопоставят.”
Сетне лекарката споменава някои от здравните ползи от обрязването на момичетата и казва:
“Отстраняването на прекомерната похот и сласт при жените (т.е. силното, прекомерно желание и отдаването му). Или предотвратяването на неприятната миризма, която се причинява от събирането на секрети под кожената качулка на клитора. Намаляването на възпаленията на пикочния канал. Намаляването на възпаленията на репродуктивната система”.
Това е от книгата “Обрязването” на доктор Мухаммад Али ал-Барр.
А в книгата “Обичаите, които оказват влияние на женското и детското здраве”, издадена от Световната здравна организация през 1979 г. има следното:
“Що се отнася до обрязването при жените, което представлява отстраняването на качулката на клитора, то е подобно на обрязването на мъжете. Относно този тип не се наблюдават каквито и да е вредни последици за здравето”.
Ако трябва да обобщим.
Обрязването на жените може да открие своите легитимни основания в няколко религиозни текста, спрямо които предполагаемите здрави и хигиенни ползи са вторични. Имаме хадиса за жената, която обрязва в Медина по време на Пророка Мухаммад, общата заръка за обрязване на „мюсюлманите“, както и хадисът за „природните характеристики“ (фитра) на човека, където фигурира заръката за обрязване, наред с епилацията, рязането на ноктите и „подрязването на мустака“. Всички те – а не непременно влиянието на анимистичните религии на черна Африка – са достатъчни основания за пораждането на вековни мюсюлмански разсъждения по темата. Спрямо които трябва да положим изключително големи и не особено рационални усилия, за да ги отделим от практиката и да омаловажим мотивационния им потенциал. Може да историзираме практиката, може да твърдим, че по никакъв начин не се препоръчва в исляма (каквито им мнения видяхме, че има). Но никога не може да притъпим произволно, доколкото ни се иска, силата на вече съществуващите основни извори на религиозна норма.
Сие ми усердно вам желаем и ви трудившему ся благонаклоненни будите. И здравствуйтя!
