За красотата, газелата и „Свойствата на животните“ от XIII в.

Помните ли „Зоотрополис„? Онова анимационно филмче на Уолт Дисни от 2016, гдето човекоподобните животни живееха в мултивидово разбирателство, някакъв опит за урбанистично, секуларно пресъздаване на библейското „и лъвът ще яде слама като вола„. Докато някой не реши да подкопае плуралистичния идеал. Част от музиката в продукцията се изпълнява от певицата на име Газела, озвучена от Шакира. Тя била от Колумбия, само че с близтоизточен произход – дядо й по бащина линия бил от Ливан. Газелата, както веднага услужливо ни представя изображението от филмчето, е с големи очи, тънък кръст, пищни бедра. Истинска ориенталска красавица, за каквато може би минава и самата Шакира.

А пък стереотипът за газелата търпи тежка ревизия при сблъсък с оригинални изображения от Близкия изток

Съчинението, което прави връзката между „Зоотрополис“, Шакира и стереотипа за ориенталска красавица, е анонимното „Свойствата на животните“ (На’т ал-хайауан). Арабоезичният бестиарий е датиран от XIII в., като в него се твърди, че се опира на Аристотел и Абу Саид ибн Бахтишу ибн Джибрил (поч. 1058). Още едно попълнение към съчиненията за животни, наред с „Книга за животните“ на ал-Джахиз (поч. 868), мирабилията на ал-Казуини (поч. 1283) и „Животът на животните“ на по-късния ад-Дамири (поч. 1405). Илюстрациите са страшно добри.

Ето ви и аршина за красота. Или поне арабската представата от XIII в.

Целият ръкопис може да разгледате тук.