За заровете и свинското при Ибн ал-Кайим ал-Джаузия от XIV в.

Събудих се от кратка късновечерна дрямка на работния ми стол, сепнал се от някои помисли и с „I See You in My Dreams“ от саундтрака на „Дюн“ наум.

Било досадно да се разказват сънища, казват някои класици.

Но пък преди сън да ви разкажа защо според великия Ибн ал-Кайим ал-Джаузия от XIV в. играта на зарове е като яденето на свинско.

Пак четем неговите „Шедьоври на поученията“ (Бада’и’ л-фауа’ид), страница 1157 от общо 19941. „Поуката“ (букв. „файда“!) относно преданието на Пророка е със следното съдържание: „Онзи, що играе на зарове, все едно е оцапал ръцете си с месото на свиня и кръвта й“. Тайната на това уподобяване, почти езотерично ни нарежда Ибн ал-Кайим – Аллах знаел най-добре! – е че играещият зарове цели да сдобие печалба, която да „изяде“, от нещо суетно и безполезно. а това по шариата е възбранено и грях (харам), подобно на възбраната връз месото на свинята, което ядеш.

Така, както играта на комар – т.е. тази със зарове – предшества, предпоставка (мукаддима) е за изяждането на придобитите от комар пари, така и оцапването на ръцете с месото и кръвта на свинята е предпоставка за изяждането на месото му.

Бъдете здрави и полека с „пардзолите“, дето викаше дядо ми.

Бележки

  1. Ал-Джаузия, Абу Абд Аллах Мухаммад Ибн Аби Бакр ибн Айюб Ибн ал-Кайим, Бада’и’ л-фауа’ид, ред. Али Ибн Мухаммад ал-Имран, Дар Алим ал-Фауа’ид, б.д., Джеда, т. 3., с. 1157.