„Жълтата маймуна“ на ал-Казуини: малко надписи и много загадки

Онзи ден гледам, че любимият ми сайт за отзиви относно стари книги открили мирабилията на ал-Казуини. Помните го, онзи автор от XIII в., който пише за космоса, странните същества, животните, растенията, моретата, планините и най-вече – прасетата. Хубаво е, че стига до широката публика. Но за хора като нас ал-Казуини отдавна е абсолютен хит. Съчинението е навсякъде в Близкия и Средния изток, четат го по всяко време – лесно е човек да открие достатъчно преписи, че и илюстрирани. На Запад също става известно сравнително рано, веднага се сещам за чистото, по немски акуратно издание на Фердинанд Вюстенфелд от средата на XIX в., публикувано в Гьотинген.

И тук The Public Domain Review показват афинитет към арабоезичната мирабилия. Чудесно, има обяснение кой е авторът, има обяснение какво е съчинението, лесно и достъпно, има и илюстрации в откровено „индийски“ стил. Няколко от тях веднага ми грабват окото, особено много измежду тях жълтата маймуна.

Изглежда като безполов хуманоид в жълт водолазен костюм. Гледа малко тъжно, като Силвестър Сталоун в „Роки“. Приклекнала е, като да чака някого. Защо да не е маймуна, все пак на една от другите илюстрации има подобно жълто същество и там ясно отличавам арабската дума“маймуната“ (ал-кирд). Следващото нещо, което правя, е логично, проследявам откъде са взели сканирания ръкопис. А, да – има връзка към ислямските медицински ръкописи в Националната медицинска библиотека в САЩ, отдавна познат източник на онлайн ресурси. Добре. Там има статия за ал-Казуини и в нея са посочени няколко копия от съчинението. Второто от тях е източникът, използван в статията, на която първо се натъквам. Ето, „жълтата маймуна“ също фигурира там, намира се на MS P 2, fol. 63a, с пояснение на английски език към него:

„Жълта маймуна (наречена шайх ал-хури, „господар на рибарската лодка“), в главата, посветена на странните същества от морето. От копие на ‘Аджа’иб ал-махлукат уа-гара’иб ал-мауджудат [„Чудесата на творението и странностите на създадените неща“ в мой приблизителен превод, А.Ш.] от ал-Казуини (поч. 1283/682). Нито преписвачът, нито илюстраторът са наименувани, и преписът не е датиран. От вида на мастилото, шрифта, мастилото, украсата и илюстрациите може да се предположи, че е произведен в провинцията на Моголска Индия, може би в Пенджаб, през XVII в.“

Добре. „Господар на рибарската лодка“. Звучи почти поетично. И сред морските твари. Но се сещам за Игнац Голдиер, този легендарен дедец на ориенталистиката от края на XIX в. и началото на XX в., и неговото постоянно усъмняване в арабския език. Явно съм се заразил. Заглеждам веднага надписа.

Ок, приемаме, че първата дума (отдясно наляво, разбира се) е шейх. Но втората дума е неясна. От известния си опит с арабска калиграфия и арабски ръкописи си позволявам да не се съглася, че пише точно ал-хури. Нещо друго ще да е. Кой знае защо, веднага се сещам, че втората дума прилича на ал-йахуди. Юдеин. Тъй де. Ислямската традиция, здраво стъпила върху Корана, има силен уклон към маймунизиране на юдеите. На надписа му липсват малко точки, които са същностноопределящи за арабския и подобните му езици. Много често е така по ръкописите. В главата си прехвърлям няколко възможности за слагане на точки и съответно, четене на фразата. Имаме следното, ако разделим написаното на две групи, съответно на първа и втора дума:

  1. Възможности да четем първата дума: шайх (по предположението на анотацията в сайта на библиотеката), сабах (ако предположим, че орнаментът над дългата първа буква не са точки), и последно, малко екзотично, ако допуснем, че удебелението в началото е „м“, направо си зазвучава като масих (месия). А пък ако допуснем, че после връзката с „х“ създава илюзия за буква, без такава да има, получаваме мисх или масах.
  2. Втората дума може да бъде: ал-хури (по анотацията). Но се усъмнявам, че има допълнителна буква, която не е отразена в анотацията, и така може да бъде и ан-нахуари, ал-бахури (поздравявам ви с тази заигравка!), и още само Аллах знае какво. И да – последният ми вариант е ал-йахуди (юдеинът), на което, кой знае защо, по интуиция залагам. Но пък в ръкописа има „р“ в персийски шрифт, а не „д“. И да, има и:
  3. Възможности да има правописна грешка някъде. Или на повече от едно места.

Очевидно, че ситуацията се заплита. Словосъчетанието може да бъде комбинация от което и да е от двете думи.

Да заложим на лесното

Да дадем на анотацията шанс. Хубаво, съгласяваме се засега с шайх (шейх, старец, старейшина, шеф, мъдрец, каквото щете си мислете). Но на какво? За жалост, не откривам ал-хури в тази му форма в известните ми стари и нови речници. Има ал-хур тук и там, разбира се (подозирам, че всяка комбинация от три букви в арабския я има в някой речник, от някое столетие, в някакво значение), в смисъл на „езеро“. Но цялата комбинация от съществително плюс прилагателното (вероятно „езерен“), ми се вижда все по-подозрителна, за да намеква за „рибарска лодка“.

Тук може да нагазим в полето на смелите спекулации

Ако приемем екзотичното мисх или масах като четене на първата дума, а второто за „юдеин“ (ал-йахуди), вече имам готова история в главата. Тя е свързана с кораничния наратив за превръщането (масах или мисх) на юдеите в маймуни и свине по повелята на Аллах. Защото били непокорни. И до ден днешен може да чуете по джамиите проповеди за това. За мръсните юдеи, които са справедливо са станали на маймуняци. А терминът за „превръщане“ се употребява също за „изрод“, „противоестествено създание“, че даже и се вкарва в употреба за превода на „Метаморфозата“ на Кафка на арабски език.

Добре, но ако това е случаят, и кораничните коментари (тафсири) разсъждават доста по повода, защо жълтата маймуна – приемайки засега, че е преобразен юдеин – да стои в раздела, посветен на морските твари? Тъй като познавам тафсирите относно този стих по друг повод, веднага сглабям историята – според някои авторитети юдеите са превърнати в скверни твари именно защото нарушават забраната да се работи в съботния ден и ходят на риболов. Това ми дава нужната „морска“ и „рибарска“ връзка, която да припиша на илюстрацията, а оттам и на самия ал-Казуини.

Остава да проверя дали съм прав, което е по-трудната част. При илюстрацията на ал-Казуини не съществуват „задължителни“ изображения. Всеки препис има различни същества. Някои преписи пък нямат въобще изображения, представляват просто арабски или персийски текст. Да видим как може да локализираме „жълтата маймуна“ (което става и кодовото название на това дирене) в няколко преписа, съответно и да проверим какъв текст съпровожда това създание и го описва. Дали въобще е маймуна, дали въобще е юдеин, дали има нещо общо с „рибарска лодка“. Дали има препратка към кораничната история и по-късните коментари. Дали ал-Казуини е отчитал въобще този елемент някъде.

А самото съчинение е огромно. Всичките преписи са от по няколкостотин фолиа. Имам няколко преписа подръка, и както е логично за сканирани ръкописи, няма възможност за търсене на текста. Не мога да осъществя плана си да потърся „юдеин“ (ал-йахуди) вътре. Намирам текстовете на печатните издания – това на Вюстенфелд от 1848 г. и едно по-ново, арабско, от 2000 г. Отново трябва човек да се справи с обема на текста и липсата на възможност за търсене. Явно ще се хамалува отново, т.е. не важи lectio brevior potior, а по-скоро очакваме развой в посока на legi, intellexi, et condemnavi. Обмислям как да намаля поне малко усилието.

Отказвам се от печатните издания, защото, след като изчитам съдържанието, не откривам никакви индикации за никакви „юдеи“. Да не говорим, че в частта за моретата съществата не са изброени. Това идва по-нататък. Но поне виждам, че морската част от съчинението е след тази за общокосмологичното устройство – небе, съзвездия, планети, и чак после морета, острови в тях. И там някъде, може би, странните същества, които плуват в моретата край островите.

Да видим

На сайта, който раздразва любопитството ни, „жълтата маймуна“ стои сред няколко различни изображения. Преди нея по номерация са MS P 2, fol. 53a – някакво ято от рибообразни същества, едното от които е с човешка глава, или пък MS P 2, fol. 59a: много характерни две фигури с вбити в торсовете глави. След което, на другата страна на това фолио пък е MS P 2, fol. 59b – риба, кучеглавци и някакви змиеобразни хуманоиди. Самата „жълта маймуна“ е на MS P 2, fol. 63a, а на два листа след това следва MS P 2, fol. 65a, където виждаме риба и отново нещо маймунообразно, обозначено като „маймуна“ на англоезичния сайт, но с уточнението, че било „aquatic being“, „insan al-ma'“). Да, това ще да е ориенталският Аквамен. Но обяснението е малко насилено. Действително, текстът на оригиналната илюстрация казва просто „водният човек“ (инсан ал-ма’), но обявяването му за маймуна е някак прибързано.

Ако се върнем на жълтия ни протагонист, той действително изглежда, че плува сред води, населени от причудливи същества. А на обратната част на същия ръкописен лист прозира риба, заглеждам. Значи, изключвам космологичната част. Изключвам растенията, сухоземните същества и решавам и да се съсредоточа върху „моретата“. Да видим. Ръкописите са пълни с риби. Всякакви риби. Има и „русалки“, които приличат на торс на гола жена, присадени перпендикулярно към риба. Нещо като жена в кану.

Почвам да се отчайвам още при първия ръкопис тук – сайтовете са бавни, изображенията огромни – докато не попадам на нещо ценно. Кучеглавите. Същата дума, която в англоезичния сайт за ислямските медицински ръкописи се появява върху фолиото, предшестващо „жълтата маймуна“.

Ако съм прав относно местоположението на „жълтия маймун“, трябва да го потърся нейде след това. Подминавам една-две странни риби и виждам, че начева главата за „Западното море“ (Бахр ал-Магриб), обозначено също като „Морето на Леванта“ (Бахр аш-Шам). И там откривам един хуманоид в раздела за „Чудноватите животни“ (ал-хайауанат ал-‘аджиба):

Не прилича на маймуна. Няма да е моето. Но от скука зачитам описанието. „И измежду тях“, казва текстът на ал-Казуини, е „юдейският шейх“ (аш-шайх ал-йахуди), за когото Абу Хамид казва, че е животно с лице като на човек, бяла брада, тялото му е с размер на теле, а външният вид на жаба“.

Ужас. Това ще да е моят герой. За всеки случай проверявам няколко фолиа напред, там пък се говори за маймунообразен „воден човек“:

Ако трябва да обобщим

  • Имаме хуманоиден кандидат;
  • Той попада в обхвата, вече определен от мен („след“ кучеглавите по моретата и островите, „преди“ „водните човеци“);
  • Наречен е „шейх“ (шайх) и то
  • „Юдейски“ (йахуди);
  • В този обхват не се говори нищо ясно за маймуни в собствения смисъл на думата.

Остава да видим дали в другите ръкописи това е тенденцията

Вече много по-бързо мога да открия и други копия със същото същество. Тук например, където е пропуснато това с „размера като теле“. Пише просто „с размер“, и после – „външният вид на жаба“.

Отново същото същество:

Тук нещата лека-полека напускат сферата на комичното изображение и стават по-гротескови:

Върху жабообразната природа на съществото е поставен акцент тук:

Последните две изображения тук и тук са просто зловещи и напомнят по излъчване на Ам-Гъл от кинопродукцията на „Властелина на пръстените“.

В останалите ръкописи, които откривам, няма илюстрации, но за сметка на това изписването (предполагам, на персийски език, който не владея), е същото като на надписа на „жълтия маймун“ – вж. например тук или тук.

И последно.

Защо точно „юдейски шейх“?

Много е просто, казва текстът на ал-Казуини. Защото това животно излиза от морето на сушата през нощта на събота (сабт), докато не залезе слънцето за нощта на неделята (лайлат ал-ахад), и не яде, и не влиза във водата.

А за нас остават няколко забавни поуки

На първо място, предоверяването на авторитети може да бъде подхлъзващо. На второ място, формалните прилики в изображенията на същества в различни традиции могат да ни подведат. „Истинската“ маймуна, която прилича на „водния човек“ няма нищо общо с „жълтата маймуна“. Която не е „маймуна“, а „жаба“, няма нищо общо с „рибарска лодка“, а с „юдеите“. Трето, винаги съществува възможността за правописни грешки или разночтения в старите ръкописи (от ал-хури, както твърди англоезичният коментатор, получаваме ал-йахуди в оригиналния текст). На четвърто място, тезата ни за връзката на ал-Казуини с кораничния наратив относо „трансформацията“ на юдеите не се потвърди. Но историята, която се разгръща, е също толкова интересна. Само да има кой да я разчопли.