През август 1068 г. багдадският богослов Ибн ал-Банна (поч. 1078) записва в своя личен дневник, че един човек го посещава с молба за разтълкуването на „страшен, велик сън”. В него, разказва анонимният посетител, се вижда слон с две крила, който се спуска над река Тигър, минаваща през Багдад. По думите на Ибн ал-Банна, [цитирам] „слонът имаше голяма мъжественост [φαλλóς], телосложение и височина на човек, а около него имаше хора в лодки; един от тях стоеше в лодка, по-голяма от другите” . За богослова разбирането на един такъв сън явно не представлява проблем и той, без да се колебае, записва в дневника си и неговото тълкувание. Какво е то?
Преди да пристъпим към разгадаването на мистерията, е нужно да отбележим, че подобни разкази съвсем не представляват уникален, изолиран феномен в традиционните ислямски извори. Само в дневника си Ибн ал-Банна, принадлежащ към ханбалитската правно-религиозна школа, споменава около двадесет на брой разкази на сънища: някои негови собствени, а други – разтълкувани от него. Сюжетите са най-разнообразни – непосредствено след повествованието за слона следва история относно зелени скакалци с бисери в устата; в друг сън се появява самият Ибн ал-Банна, научаващ, че уважаван шейх от общността е преследван от еретици, в трети синът на богослова сънува дядо си, в четвърти видни богослови от ислямската общност стават инициатори на протести срещу обществени несправедливости и пр.
За разбирането на ролята на сънищата в битието на – [едно есенциалистко клише] – „средновековния мюсюлманин” е нужно да се познава нормативната, текстуална религиозна рамка, в която се конструират техните значения. Коранът предоставя изобилен материал относно виденията по време на сън, като използва четири различни термина: първият от тях е буквално „видение” (ру’йа) ; на второ място срещаме думата манам (просто „сън” в смисъл на „състояние на заспалост” и „видение по време на сън”) , а инцидентно срещаме и преносното бушра, означаващо първоначално „добра новина”, интерпретирано веднъж като видение в сън . И накрая, за „лоши сънища” Коранът използва най-популярната днес в арабския език дума за сън – хулм. Повечето разкази за сънища в Писанието на мюсюлманите са свързани с персонажи, заети от библейския разказ като Ибрахим, Юсуф.
