Знаете за моята слабост към превод на фетви от големите онлайн портали. Та къде иначе може да разберем толкова непосредствено как ислямската норма се схожда към практиката, какво вълнува мюсюлманите в тяхното ежедневие, какво се смята за валиден проблем в шариата? Как иначе може да отличим колко различни могат да бъдат религиозното мислене и аргументация от това на секуларния външен наблюдател, който произволно подбира сферите си на интерес и често пъти изгражда силно романтична или схематична представа за вярващите от която и да е религия? Къде иначе може да проследим нишката, която води към конкретен отговор на даден верски казус?
Оказва се, обаче, че решенията на мюфтиите често пъти скандализират самите араби, най-вече по-секуларно настроените измежду тях. Понякога самите те събират извадки от най-странните решения на религиозни казуси, на които попадат. Да се поддадем малко на този популярен патос и да надзърнем към бисерите на религиозния десижън мейкинг и света на правоверните инфлуенсери.
Платформата за арабски милениъли YallaFeed [какво име само!] събира публикация с „10те най-странни фетви, публикувани в арабския свят„. Там откриваме забавни неща. Например, месото на джиновете е позволено за ядене. Според шейх Мухаммад ар-Загби няма проблем мюсюлманите да го консумират, ако джиновете са се въплътили в камили или друг добитък. За друг шейх от Йемен пък ако жените сядат на столове, това ги излага на риск от секс с джинове, и съответно, ако те правят това, биват смятани за прелюбодейки. Салих ал-Фаузан от Саудитската Арабия на свой ред твърдял, че е възбранено – харам!, направо грях – да се проклинал „Израел“ (араб. Исраил), тъй като това е другото име на пророка Якуб (Яков), признаван и от Корана. Та затуй по-правилно било да се проклинат просто „юдеите“ (ал-йахуд). Ислямските основания за футбола пък са разгледани от Абд Аллах ан-Наджди, автор на проучването „Топката под краката на водещите джихад“ (Ал-кура тахта акдам ал-муджахидин), който изтъква като основно условие за практикуването на спорта заздравяването на тялото с цел водене на „борба (джихад) по пътя на Аллах“. Проповедникът от Египет Усама ал-Кути постановява, че е позволено един мъж да гледа една жена, докато се къпе, за да установи дали става за негова съпруга или не. А според проповедник от Мароко се позволява да се консумира канабис от онзи мъж, който е „подложен на изпитание от Аллах чрез грозна съпруга“. Абд ал-Азиз ибн ал-Баз дава своя принос с постановлението, че земята е плоска и слънцето се върти около нея. До него застава и бившият декан на факултета по ислямско право в университета ал-Азхар в Кайро – шейх Рашад Хасан Халил – който твърди, че ако съпружеската двойка е напълно гола по време на секс, това прави бракът невалиден и го отменя.
Жанрът „най-странните фетви“, оказва се, въобще не е рядък – откривам подобни рубрики тук и тук, и тук.
На техен фон египетската фетва от Иззат ал-Атия от ал-Азхар през 2007 за това, че мъже може да работят с жени в службата им, само ако преди това бозаят от тях, изглежда направо нормална. Тя също имаше своите нормативни основания в Сунната. Според тях мъже може да имат ежедневни и работни отношения с жени, ако тези мъже са част от позволения кръг представители на силния пол.
Сие ми усердно вам желаем и ви трудившему ся благонаклоненни будите. И здравствуйтя!
