ЗА МАСТИЛНИЦАТА И НЕЙНИТЕ ДОСТОЙНСТВА
Ибн Аби Хатим е казал, позововайки се на разказ на Абу Хурайра, Аллах да бъде доволен от него, който предава от Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, че е казал: „Аллах първо създаде [буквата] нун, която е мастилницата”, и се позовава на Ибн Аббас, Аллах да бъде доволен от тях двамата: „Когато Аллах е създал [буквата] нун – която е мастилницата – и калема, казал: Пиши! А той отвърнал – какво да пиша? Отвърнал: пиши онова, което е съществуващото до Деня на възкресението”. Това предание показва, че под „нун” се има предвид мастилницата в кораничното знамение [бел. прев.: Коран 68:1: „Нун. Кълна се в калема и онова, което пишат.”], дори и някои да не го тълкуват така. Тъй като мастилницата в случая се споменава като подхождаща на калема и писането в редове в казаното от Всевишния: „Нун. Кълна се в калема и онова, което пишат.”
И като цяло мастилницата е майката на инструментите за писане, и не е тайна необходимостта да й се обърне внимание и да се отбележи значимостта й, та Абд Аллах ибн ал-Мубарак е казал: „Който излезе от къщи без мастилница и инструменти, е решил [да търси] милостиня.” Ал-Мадаини е казал: под „инструменти” има предвид нож [за подостряне на калема], дъсчица [за подрязване на калема] и други подобни. Мухаммад ибн Шуайб ибн Сабур е казал: писар без мастилница е като онзи, който влиза в битка без оръжие.
[…]
ОТНОСНО МАТЕРИАЛА, ОТ КОЙТО СЕ ИЗРАБОТВА [МАСТИЛНИЦАТА]
Трябва да се изработва от най-добрите и най-скъпите видове дърво като абанос и сандалово дърво, което се е използвало в миналото. А пък аз казвам, че писарите в наше време в администрацията и писането на финансовите дела използват предимно жълта мед и стомана за мастилницата, като се надпреварват един друг относно скъпата й цена и разкрасяването й. Най-често се използва медта, а стоманата е по-малко използвана заради ценността и високата й цена, та се използва най-често по високите етажи на властта, например при везира.
Дървените мастилници пък вече са отхвърлени и изоставени, освен ако не са от абанас и червено сандалово дърво, което се използва в наше време от съдиите, онези, които ги разписват и някои от удостоверенията в канцелариите.
[…]
РАЗЯСНЕНИЕ НА ЦЕЛТА НА СЪЗДАВАНЕТО [НА ПИСМЕНОСТТА] И СРАВНЕНИЕ МЕЖДУ НЕЯ И СЛОВЕСНИЯ ИЗКАЗ
Що се отнася до разяснението на целта на създаването й, знай, че словесният изказ е бил направен за предаване на значението, образувано в съзнанието и усещано от онзи, който го слуша – тъй като онова, което е в съзнанието, не може да бъде узнато [от слушателя?]; докато писмеността е била създадена за предаване на изказа, чието разбиране се цели да бъде постигнато от онзи, който я гледа. Тъй като, ако искаш да осведомиш някого относно значенията в съзнанието ти, говориш със словеса, предназначени за тях; а ако желаеш да предадеш словата на това съобщение на някой без устни, изрисуваш надписи, направени за тези слова – тогава той гледа надписите и от тях разбира словата – а от словата и съответните значения. И по принцип не съществува разумна връзка между значенията и словата, както и между словата и изработените надписи – откъдето и идват разликите в езиците и писменостите като например арабската, гръцката и други. […]
ЗА СВЪРЗАНИТЕ С ПИСМЕНОСТТА ПРАВИЛА, БЕЗ КОИТО НЕ МОЖЕ ДОБРИЯТ ПИСАР
Относно геометрията на буквите и знанието за тяхната правилност, като ги споменаваме според тяхната подредба
АЛИФ
Везирът Абу Али ибн Мукла е казал: тя е форма, която се състои от една изправена нагоре линия. Трябва да бъде права, без да се накланя – нито към полягане [на една страна], нито към изкривяване [на другата]. И казва: тя няма съответствие на никоя друга буква откъм дължина.
Шейх Шараф ад-Дин Мухаммад, син на шейх Изз ад-Дин Абд ас-Салям, е казал, че тя е основата на буквите в самостоятелната им форма, останалите букви се извличат и съотнасят към нея.
Сетне, онова, което е споменал авторът на „Посланията на братята на чистотата” в трактата за музиката, когато се отклонява да говори за буквите на азбуката, e че тя е дълга осем точки, [изписани с] калема, с който се пише, а ширината й е една осма от дължината .
А онова, което споменава шейх Шараф ад-Дин Мухаммад, син на шейх Изз ад-Дин Абд ас-Салям, е че тя се оразмерява чрез шест точки.
Шейх Зайн ад-Дин Шабан ал-Асари в неговата поема от хиляда стиха, споменава, че тя е оразмерена със седем точки, та ако надвишат това, са в повече относно мярата й, а ако са по-малко, не са достатъчни спрямо нея.
Ибн Абд ас-Салям е казал: точката е квадратна. А началото [на алиф] започва с точка , краят й пък с тънка заострена част.
Ибн Мукла казва: трябва да се обърне внимание на правилната й форма , когато напишеш до буквата още три или четири алифа, празното пространство между тях да бъде равно.
А според Ибн Абд ас-Салям, така изписаните до нея букви алиф [трябва] да бъдат подобни на нея откъм дължина, с еднакви начала и крайни завършеци.
* Текстът е отрязък от превод на арабския оригинален текст в ал-Калкашанди, Абу ал-Аббас Ахмад. Субх ал-А‘ша, Дар ал-кутуб ал-хидиуиййа, Кайро, т. 2-3, 1914-1922.
- Уводът към превода може да бъде свален в *.pdf тук.
- Публикуваният пълен текст на превода [ал-Калкашанди, Абу ал-Аббас Ахмад. Субх ал-А‘ша, Дар ал-кутуб ал-хидиуиййа, Кайро, т. 3, 1914, с. 1-38] може да откриете тук.
