За целите на ориентацията, без претенция за изчерпателност, схемата ситуира по времевата ос ключови за развитието на религиозното образование личности и събития по време на Аббасидския XI в. В областта на образованието епохата е белязана от двоен преход.
От една страна ставаме свидетели на преместване на богослови и институции на образованието чисто географски от изток на запад, т.е. от Персия към метрополията на халифата в Багдад. От друга, периодът става свидетел на бум в основаването на религиозни училища (ар. мадарис, медресета) и употребата им от властта.
Нишапур се очертава като ясно заявен център на религиозното образование, по свидетелствата на историци като Хаким от Нишапур (поч. 1014), Абд ал-Гафир ал-Фариси (поч. 1135) и по-късните аз-Захаби (поч. 1348) и Тадж ад-Дин ас-Субки (поч. 1370). Употребата на медресето като инструмент на властта узрява при Низам ал-Мулк (поч. 1092), везира на селджукските султани от втората половина на XI в., който пренася практиката в Багдад, а оттам и я разгръща във верига от училища. В тях фокусът на образователната дейност е ислямското право (фикх), което заема централно място в класификациите на „ислямските науки“, изградени от богослови като ал-Газали (поч. 1111).
