Трети път за ислямската свиня: този път в „Книга за животните“ на ал-Джахиз (поч. 868)

Казусът с ислямското прасе като устойчив исторически топос до Съдния ден се заплита все повече. Да би знаел Пророкът колко известност ще докара на клетото зурлесто, не би иждивил толкова усилия да го забранява в Корана. Става малко като Волен Сидеров: колкото повече му обръщаш внимание, толкова повече му придаваш важност. Но няма лоша реклама, наистина. Свинята в исляма си заслужава „една отделна дисертация“. И не, ако си мислите, че прасето е набедено само заради възбраната връз месото му от Коран 2:173, 5:3 и 16:115, се лъжете. Също толкова важен стих се оказва и Коран 5:60, който свързва юдеите със свинете и маймуните.

Чета „Книга за животните“ (Китаб ал-хайауан, направо „хайван„) на ал-Джахиз от IX век. Знаех си, че е златна мина, към която едни по-късни ал-Казуини от XIII в. и ад-Дамири от XIV в. само могат да надбавят подробности. „Опуленият“ – каквото си значи и ал-Джахиз – си се занимава с поезия относно свинята, тоя казал, оня казал, па маймуните, па свинете, на които били обърнати юдеите, па можело ли, след като са минали това чудовищно преобразяване (масах), да имат потомство, па кои са им потомците. и накрая, разбира се, откриваме, че възбраната връз котлета хем тегне категорично, хем естеството й подлежи постоянно на проблематизиране. Дебатът около свинята, пържола и маста се вихри с пълна сила. Ето:

Някои питат относно казуса за възбраната на свинята ей така, за заяждане, някои пък – за да узнаят, трети пък искат да знаят от гледна точка шариатското издаване на фетви, тъй като думите им противоречат на нашите. Та казват – Аллах е казал: „Под възбрана за вас са мършата, кръвта, свинското месо…“ (Коран 5:3) – като е споменал месото без маста, без главата, без мозъка и сухожилията, и желаят всички останали негови части. И Той не я е споменал в цялост, така както е направил с цялата мърша, или пък с кръвта – където думите се отнасят за всичките му качества и части чрез един израз, който обхваща всичко. Това обаче не се отнася за прасето, тъй като измежду всичките му части се споменава само месото, и не се въвежда отлика между месото и костите или месото и маста. И според вашия аршин би следвало, по същата логика, например да се каже: „Възбранена ви беше мършата, кръвта и маста на прасето“, ако обявявате за възбранена маста. Но Той споменава месото, и защо тогаз сте възбранили и маста – и откъде накъде ви хрумна да възбранявате маста при условие, че се споменава нещо различно от мас?! Ето на!, възбранили сте месото, защото го има в Писанието, но как сте възбранили и нещо друго извън казаното в него? И ако съществуват някакви характеристики или неща, които не са споменати в низпосланото Писание, съотнасяте [отсъждането спрямо тях] към разума“.

На което ние казваме: „Хората притежават навици, уговорки и слова, като нещата биват познавани чрез обвързването им с тях, и това става според мярата на тяхната употреба и извличане на полза от тях. Тъй че е възможно един човек да каже някому, и да му възложи: „Купи ми за този динар месо – или за тези дирхами“ – и той да му донесе месо, в което има мазнина и кости, жили и сухожилия, хрущял, сърце и далак, бял дроб, та дори и малко овчи нечистотии или пълнеж от шкембето. А и главичката също е месо, както и рибата. А Всевишният Аллах е казал: „Той е, Който подчини морето, за да ядете оттам прясно месо и да извличате оттам украшения, които носите.“ (Коран 16:14) И ако Пратеникът е определил употребата на нещо от тези неща, и е повелил да се изоставят други неща измежду тях, в случай, че беше казал „Възбранено ви е месото“, то тогава все едно би казал „..и месото на кравата, овцата и камилското“. А всъщност, когато един човек казва „Ядох месо“, той може да е ял и главичка, и дроб или пък риба – и няма да бъде лъжец. А хората могат да употребяват думите според както желаят, ако имат предвид нещо в преносен [метафоричен, отвъд непосредствения, прехождащ към нещо друго (маджаз)] смисъл. Ако речеш пък: „А що ще речеш относно кожата?“ – то трябва да се знае, че прасето няма кожа (в обичайния смисъл на думата), така както човекът няма кожа – когато се отреже парче от нея, тя остава с част от онова, което е под нея – а кожата е онова, което се дере чрез отпаряне с ръка, и се отделя от прикрепеното към нея месо, без да остане прилепено, като при корема на овцата1.

А както помним от сходния откъс при ад-Дамири няколко века по-късно, същият казус вълнува и такива богословски титани като Абу ал-Хасан ал-Мауарди (поч. 1098), класици на кораничния коментар (тафсир) като Ал-Куртуби (поч. 1273) и авторитети като Ибн Сирин, аш-Шафии и Ахмад ибн Ханбал.

 

Бележки

  1. Ал-Джахиз. Китаб ал-хайауан, ред. Абд ас-Салам Мухаммад Харун, Мактабат уа-матба’ат Мустафа ал-Баби ал-Халаби, 1966, Кайро [?], т. 4, сс. 74-76.