Къде е Мухаммад в арабските преводи на Данте?

Да започнем с нещо общоизвестно. Къде са Пророкът Мухаммад и братовчед му Али, четвъртият от Праведните халифи, в Дантевия „Ад“? Намираме ги в Песен XXVIII в деветия ров, сред онези, които са всявали граждански и религиозни смутове. В превода на Константин Величков от 1906 г. откъсът изглежда така:

[…] Един съзрях с разрязани гърди,
в корема тъй промушен с озлоблене,

че нищо там не може да седи,
а грозно му навън висят червата
и кръв на едри капки се цеди.

Изгледа ме, след туй сами с ръката
гърдите си разкри и с жален глас
каза: „Пророк ме знайха на земята:

виж тук сега какво изплащам аз!
А този, кой с глава разбита плаче
пред мен, роднина мой е бил. Кат нас

тез всички тука са били сеячи
на схизми и съблазни във светът,
лъжливи на закона свят тълмачи.

Отдире има дявол, скрит в долът,
безспирно той към нас с очи занича
и минем ли край него, всякой път

без милост с остра сабя ни разсича,
защото, дор при него стигнем пак,
зараства раната и се заличава.

При цялата живописна гротесковост откъсът подхожда доста дискретно към идентичността на Пророка в сравнение с оригиналния текст. Ето го и него:

Già veggia, per mezzul perdere o lulla,
com’io vidi un, così non si pertugia,
rotto dal mento infin dove si trulla.

Tra le gambe pendevan le minugia;
la corata pareva e ‘l tristo sacco
che merda fa di quel che si trangugia.

Mentre che tutto in lui veder m’attacco,
guardommi, e con le man s’aperse il petto,
dicendo: «Or vedi com’io mi dilacco!

vedi come storpiato è Maometto!
Dinanzi a me sen va piangendo Alì,
fesso nel volto dal mento al ciuffetto.

E tutti li altri che tu vedi qui,
seminator di scandalo e di scisma
fuor vivi, e però son fessi così.

Un diavolo è qua dietro che n’accisma
sì crudelmente, al taglio de la spada
rimettendo ciascun di questa risma,

quand’avem volta la dolente strada;
però che le ferite son richiuse
prima ch’altri dinanzi li rivada.

От него, колкото и да сме зле с италианския, става ясно, че иде реч за „Маомето“, сиреч Пророка на исляма, и неговия зет и братовчед Али. Да не говорим, че българският превод спестява действително втрещяващия детайл, с който Данте обрисува докъде е разрязан Мухаммад – rotto dal mento infin dove si trulla, сиреч, от брадичката до „мястото, откъдето човек изпуска газ“ (в някои английски преводи „rent from the chin to where one breaketh wind“ или пък „cleft from the chin to where the wind is broken“).

Досещаме се, че и Мухаммад, и Али попадат при еретиците заради предполагаемата „схизма“, предизвикана от Мухаммад (Данте пише в период, когато знанието за исляма е фрагментарно и той често се описва като вид християнска ерес), и разцеплението между шиити и суннити, което се свързва с Али. Описанието дава основания за доста ефектни илюстрации, на които няма да се спирам. Една от любимите ми е тази, която стои отгоре на настоящата публикация, просто защото обичам Уилям Блейк и английските романтици. Измежду последните неща, на които попаднах, беше интерактивната комиксова схема, на която може да цъкате, да скролвате и да четете. Там Мухаммад изглежда така, почти в стила на филмчетата от Cartoon Network:

Но в случая ни интересува друго.

Как арабите предават този откъс при преводите на Данте от италиански на арабски?

Защото предизвикателството тук не е просто лингвистично. Тук Данте може да бъде откровено скандален за широката арабоезична публика от мюсюлмани. А колко висок е конфликтният потенциал на злословенето по адрес на Пророка може да знаем от случаите около карикатурите на Юланд Постен или Шарли Ебдо. И това не е просто емоционална реакция. Може да бъде обвързано с шариатската рамка за регулирането на санкциите за отстъпничество и богохулство в исляма.

Тук ще се спра на три превода, които успявам да открия.

Първото доста условно може да бъде наречено превод. Но пък е сравнително рано – 20те-30те години на XX в., което го прави достойно за споменаване като част от рецепцията на западната култура в арабския свят. Която, както знаем, е диспропорционално оскъдна в сравнение с рецепцията на арабския свят в Запада. Самият текст, както казва преводачът Аббуд Абу Рашид в предговора от 1926 г , е предаване в проза на поезията на Данте, иначе казано – преразказ. Изданието е от 1930 г. в Триполи, и заглавната му страница изглежда велелепно издържана в шрифтовата традиция на арабските книги. Там четем „Дантевото пътуване в божествените владения (Ар-рихла ад-дантия фи л-мамалик ал-илахия), което представлява арабският превод на „Божествена комедия“ на италианския поет Данте Алигиери“:

Да надзърнем сега към Песен XXVIII.

Там откриваме следния откъс (сс. 236-237):

В приблизителен превод на български език от арабския преразказ на италианския оригинал получаваме нещо такова:

[…] Като погиващия, що видях разцепен от брадичката до корема му. А вътрешностите му висяха между бедрата му, та се виждаха сърцето, черният дроб, жлъчката, стомахът и червата дотам, гдето храната преминава в изпражнение.

И като се взирах към него, ми каза, разтваряйки гръдта си: „Виж как съм разцепен! Виж и тези мои другари, които всяваха в света граждански и верски раздор, та затуй са измъчвани [букв. „наранени“] по този начин. И в този ров има дявол, който злостно ни измъчва, и ни разрязва с меча си, когато минаваме покрай него, след като сме се отдалечили, обикаляли, и раните ни са зарастнали, преди да стигнем пак до него“.

Нелош преразказ, нали? Особено ако знаем предварително оригиналния текст.

Имаме много детайли относно вътрешните органи на измъчвания протагонист, но нито следа или намек за неговата идентичност. Няма и помен от името му, от жалването, че е „бил Пророк“, нито пък разбираме, че в оригиналния текст присъства някой друг, освен „Маомето“. Е, поне се разбира докъде е „разцепен“, както и че всичките му „другари“, „съмишленици“, „съратници“, (ар. рафик, мн. ч. руфака’) са наказани заради всяването на политически и религиозен смут. Какъв точно, остава за арабския читател да гадае. И без това Мухаммад в оригиналния текст е поставен измежду много неясни фигури от европейската история, една в повече не би впечатлила твърде много арабоезичния потребител на този стар и културно отдалечен текст.

Втората версия е от 50те години на XX век, една от най-популярните, в няколко издания

Изненадата тук прилича на шок. Преводачът е Хасан Усман, а изданието е на „Дар ал-маариф“ в Кайро от 1955 г. (поне тази година стои след предговора на преводача). Целият откъс е озадачаващо орязан – никакъв Мухаммад, никакъв Али, никакви вътрешности, нищо.

Споменава се за „един, който е измъчван“, с разцепен нос до основата на веждите“, но целият откъс между споменаването на „Таглякоци“ (след което идва споменаването на Мухаммад и Али) и Пиер да Медичина – е сбит в пет изречения, чиято връзка с оригиналния текст следва да бъде изцяло изфантазирана. Дори аз съм съм потресен. На фона на това преразказът от началото на XX в. рязко ми се издига в очите. Оставям ви арабския оригинал отдолу като безмълвен за вас свидетел на преводаческия произвол.

И на трето място да погледнем нещо много по-ново, от 2002

Едно издание на цялата „Божествена комедия“, което изглежда съвестно направено и се появява с помощта на ЮНЕСКО в Бейрут. Преводач е Казим Джихад, а същият откъс изглежда по следния начин (с. 368):

Много по-близко до оригинала. Всъщност, наистина смятам, че имаме най-добрия превод досега. Пак висящите вътрешности, пак разтворената гръд.

И когато стигаме до момента, където в оригинала се появява Maometto, откриваме просто три точки.

Заскобени три точки на мястото на Мухаммад (…)

Това е всичко. Нещо като пиукането в ефир на мястото на фрази, които не бива да се изричат в публичното пространство. Въведен е обаче втори персонаж чрез израза „братовчед ми“ [букв. ар. „син на чичо ми“, ибн ‘амми], описан със сцепена глава от темето до брадичката. Това ще да е споменатият в оригинала Али. Подкрепата на ЮНЕСКО явно си има граници и условия.

И тъй като това не е дисертация, а просто част от нашата ориенталска „Видрица“, ще завършим с перифраза на един от известните стихове в Корана (4:171).

Той говори за християните, но променената му версия може да бъде отнесена към преводачите на Данте на арабски език:

„Не казвайте: “Мухаммад!” Престанете! Това е най-доброто за вас.“